Взривоопасно мълчание

    

Но не за министърката ми е думата, която очевидно не се е напатила достатъчно от предишни подобни катаклизми, защото продължавала да не си вдига телефона - както научаваме от българските медии, а за играта на криеница, която си остава на почит сред управляващите и натоварените с отговорност лица в България.

Когато от тях се очаква някаква свястна информация за едно или друго произшествие, в повечето случаи, то е заместено от призиви да се запази самообладание, да няма хаос и излишни тревоги. Работата е там, че изброените състояния на човешката психика възникват тъкмо когато човек няма информация за това, какво става.

С голямо закъснение в четвъртък сутрин се разбра, че официалната реакция на държавните институции се забавила, понеже процесът все още бил в развитие... Ще рече, че ако взривовете продължаваха да избухват и в момента, и до сега нямаше да научим от официално място, какво точно става.

Подобно чернобилско разбиране за информационните задължения на властта е неразбираемо и неприемливо. Не е чудно, че Бойко Борисов отново мина на бял кон като единствен спасител и закрилник на евакуираните от Челопечене. Човекът си има добър политически нюх за подобни ситуации, и това си е негово право, още повече, че ситуациите му идват така да се каже "на готово". Достатъчно е само да не си изключваш мобилния телефон.

Не е чудно и това, че българите отново са го ударили на слухове и слухчета, като от времената на зрелия социализъм. Тези за изтичаща радиация от АЕЦ "Козлодуй" дори са толкова жилави, че може и да принудят Агенцията за ядрено регулиране да пуска нов бюлетин за нивото на радиацията в сантиметри - след този за река Дунав. Както е тръгнало на бедствия и аварии, по радиото скоро ще се четат само подобни официални бюлетини. То и без друго, с какво ли да си пълнят хората програмите, след като друга информация освен прошнурованата и пронумерованата просто недостига.