При 6 по Рихтер 90% от София пада

    

Тълпи от хора панически се лутат. Мазилка, тухли, бетон задръстват улиците, вода блика от скъсани водопроводи. Пукнатини зейват в асфалта и парковете, дървета се кандилкат, подгонени от свличания. Такава би била ужасяващата картина при голямо земетресения в София, сочи графа 9 от 12-степенната скала на Медведев-Шпонхоер-Карник (MSK).

С една дума - ефектът е унищожителен. Именно до 9-а степен са заложените възможни земни трусове за София според сеизмичното райониране на България. По скалата на Рихтер, която пък показва магнитуда на труса, е посочен максимум 7.

Районирането е пряко свързано със строителството. На земетресения от такъв порядък би трябвало да издържа построеното. Какво обаче ще се случи, ако Витошкият разлом сервира нещо много повече от 4 по Рихтер, както онзи ден?

Софийското поле е частица от сеизмичните зони на Земята. Където е тресло, пак ще тресе, е максималното като прогноза, която все още науката единствено може да направи. В последните 90 г. в столицата не са документирани силни земетресения. В събота вечерта ни се размина само с 4 по Рихтер и 3-4 по MSK. Дори можем да си отдъхнем, Земята леко "изпусна пара" през Витошкия разлом.

Но една друга максима на сеизмолозите гласи: Земетресението не убива, убива лошото строителство. Едва 10% от постройките в София биха издържали на земен трус с магнитуд над 6 по Рихтер. Това вероятно ще доведе до застрояване наново на цели квартали. За тази апокалиптична картина "Стандарт" разказа още през февруари. Очертава я огромното мнозинство от специалисти - и проектанти, и сеизмолози.

Според тях столицата ни е бетонен ковчег. Огромната част от сградите на практика не отговарят на антиземетръсните изисквания.
"Първо, не са строени качествено и според антиземетръсните изисквания, второ - са диво преустройвани. Никой не може да каже какъв реално е стабилитетът на сградите. Игра с живота на хората", коментира за "Стандарт" инж. Николай Богданов, един от известните проектант-конструктори у нас. И добави: "Да, земетресения стават - с разрушения, с жертви. Но целта е така да се строи, че да се намалят пораженията, да се запазят хората. Деформации, напуквания - това е нормално, но да падне сградата...?"

"На основа на събраната от сеизмолозите информация се изготвя карта за сеизмично райониране, за очаквани земетресения с голяма сила. Чрез нея строителните компании изготвят специални кодове, с които сградите се съобразяват със сеизмичната активност на района", обяснява сеизмологът от БАН Димчо Солаков. "Всяка сграда трябва да се строи или да се променя по определени правила, но аз не съм убеден, че повечето от строителите го правят", казва той.

Сградите, проектирани и строени до 1986 г. - преди тежките земетресения в Стражица, в голямата си част изобщо не са изчислени на земетръс. Правилникът за антиземетръс е от 1987 г. с преработки и изменения. Според специалистите са необходими по-детайлни норми.

Архитектите казват, че проектите им са отлични, но изпълнението е лошо. Строителите се правят на проектанти и обвиняват първите в излишно презастраховане и разточителство, което оскъпява строителството. Строителният надзор, който слага заключителния параф за годността на сградата, в повечето случаи само предупреждава изпълнителите за евентуални пропуски. Доста често строителните фирми имат регистрирани и надзорни фирми. На практика сами се надзирават.

НОВИТЕ СГРАДИ-ДА СТРОИМ, ПЪК КАКВОТО СТАНЕ

Системата в новото строителство се пропуква. Използват се некачествени материали или се спестяват при положение, че разходите за строителството са в пъти по-ниски от цената, на която се продава. Поголовно се наема евтина, непрофесионална работна ръка. Поради голямата печалба вълна от нямащи нищо общо с бранша и без никакъв опит фирми се упражниха в строителство. Години наред се гони само бърза печалба.

Скоростно, без спазване на технологични срокове, с нарушаване на етапите в градежа. Няма инфраструктура, няма нищо - вдигат се сгради на принципа "да строим, пък каквото стане". Често и проектантите го карат през просото - с проекти на конвейер. Масово се купува абсолютно на юнашко доверие. Възниква и въпросът: Доколко, когато се изпълнят всички антиземетръсни норми, строителството се оскъпява. Почти двойно, е отговорът на специалистите.

Те съветват: Трябва да се правят по-прости сгради. Така се строи в земетръсните райони. Една сложна като геометрия сграда поражда допълнителна нестабилност. Най-хубавата и стабилна сграда е правоъгълник, квадрат. Прости форми. Такива сгради реагират по-добре на земетръс. А след това да се пипне в детайла. У нас обаче се копира по най-елементарен начин. Ако не сме в силно сеизмичен район - можем да копираме всичко. Но сме.

Сградата трябва така да е направена, че да реагира, а не да се противопоставя на земетресението. Най-важно е от сеизмичния трус сградата да не се усуква. У нас обаче така са строени, че 95% се усукват, отчитат проектантите. Заради самата форма, начина на подбиране на елементите. Доста често архитектурата, външният вид диктува елементите на проектанта. А не обратното. Какво й остава на една сграда тогава, освен да се срути.

СОЦКОМПЛЕКСИТЕ СЕ РУШАТ И БЕЗ ЗЕМЕТРЪС

Крайно тежък проблем за "сеизмичните" софиянци са панелките. Експертите отдавна са наясно: всички панелни блокове са правени по каталози. Доскоро поне като инфраструктура бяха наредени добре - имаше пространство. Сега не е така. Самите блокове от панели по принцип са добро строителство, но при добро изпълнение. А и имат някакъв срок на годност - 60-70 г., но пак при качествено изпълнение на всички съединения, заварки, сглобки. В София обаче има панелки, които и без земетресение ще почнат да се къртят сами - да падат балкони, цели панели, категорични са строителните корифеи. В последните години една вълшебна дума броди из панелките - саниране. Тази процедура обаче у нас се прави само външно - чиста козметика - изолация и боя.

Има и саниране за укрепване, но трябват много средства. Но хората, живеещи в такива блокове, трябвало да се изселят, докато трае ремонтът. Нищо подобно не се случва. Няма проблем да се санират, без да се изнася населението, убедени са специалистите. Работата е проста. Със специални уреди, без да се дупчи стената, се заснемат местата на съединяването на панелите.

Прави се оценка на всяка сглобка - дали подлежи на ремонтиране. Ако да, се отваря дупка само на мястото на сглобката и заварката се прави наново.

Панелните блокове имат проблем и с остарелите и на практика опасни асансьорни шахти. И тук хората са го измислили, но не у нас. В Германия старите клетки за асансьор се затварят, обособяват се примерно в помещения за простиране. А подемните машини на сградите се изнася отвън - като панорамни асаньори с излизане през междинните площадки.

Най-сложното при панелните блокове е укрепването на основите, тъй като те не са сглобяеми, а са изливани с железобетон. Ако "когато се изливаха основите" те не са правени според изискванията, ремонтът им струва скъпо. Толкова, че специалистите казват: по-евтино ще е да се построи блокът отново.

ЦЕНТЪРЪТ Е ИЗКОРУБЕН

След панелките се подреждат, но не като по-малък проблем, и стотиците изкорубени сгради. Първите етажи на много от тях в центъра на София отдавна са в състояние, опасно за хората. По бул. "Витоша" например още по Татово време партерните етажи на жилищните сгради бяха преустроени в магазини със значителни по размери витрини и помещения.

С това напълно е пренебрегната строгата регламентация по отношение на строителството в земетръсните райони, тръбят отдавна различни граждански организации. През 1991 г. с едно указателно писмо на министъра на благоустройството е разрешено тези норми да не се спазват. Целта е да се допусне масово преустройване на партерните етажи в централната градска част.

Най-силното документирано земетресение в София е това от 18 септември 1858 г. с интензивност, ефект, тъкмо максималната като прогноза за района 9 степен по MSK и магнитуд 6,5 по Рихтер.

Ето какво е оставил в прашните страници очевидецът на тогавашния апокалипсис С. Вацов: "В същия момент земята така страшно се залюля, че всички помислиха, че настъпва "окончание мира света". След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии само 5 са останали с минарета. Кората на земята не се люлееше, а скачаше; ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак долу с неописуема чевръстина и ужасен екот."

Какво ще се случи днес в модерна София от XXI век, ако Витошкият разлом изпусне повечко земетръсна "пара"? Май пак същото.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари